Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Търси следите от мен...

Като отпечатъкът от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила.
Като следите от ноктите ми по гърба ти, след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш...
Като ароматът на парфюма ми, носещ се още във въздуха, дълго след като съм минала оттам.
Като следите от токчетата ми по калните улици в летен дъждовен ден.
Като драсканиците върху касови бележки, салфетки, тефтери, които безразборно оставям след дълъг разговор по телефона.
Като сълзите, пропити във възглавницата ми. И черните сажди. Изплаканата очна линия никога не прощава.
Като дрехите ми, разпръснати на пода...Или не съм знаела какво да облека, или съм се събличала бавно...преди за теб, сега за друг.
Като хаоса във дамската ми чанта. Събрала най - различни спомени.
Като обувките ми, по които можеш да ме познаеш.
Като тръпчинката ми, когато се усмихвам...
Като червилото ми по ризата ти...


Търси следите от мен...



Когато не видиш сълзите ми, а усмивка.

Когато видиш гордостта ми, вместо чувството ми за вина.

Когато не почувстваш слабостта ми, а силата ми.

Когато вместо болката ми, видиш щастие...

Когато не проумяваш как далеч от теб разцъфвам, вместо да гасна...Си спомни, че ТИ ме направи толкова прекрасна!

*Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно умишлена и целенасочена!

Последният ми пост предизвика истински фурор. Онзи за липсата. Твърде много се припознаха в думите ми, които бяха за един. Може би защото им липсвам. Днес ще се обърна, към тримата мъже, които през последните години са значили най - много за мен. Тези, които съм допускала най - близо до себе си.Значеха нещо...Допуснах ги. В минало свършено време. Значехте. Long time ago. But not anymore.

На теб...
Благодаря ти, че всеки път когато и за момент ми мине през ума, че може би си се променил, ти ми показваш, че не си изключение от правилото, че хората не се променят. Ти си си същия. Дори за секунда да си въобразя, че може би, най - накрая си порастнал и надживял детинските изпълнения и игрички, ти ми показваш, че това изобщо не е така. Благодаря ти, че не ми оставяш никакво чувство за вина, за това, че не получаваш шанса, за който така упорито ме молиш. Мислех си...Ами ако наистина е различен, ако наистина ще е различно. Не исках да изгубя шанса, възможността... да ми докажеш, че вече си МЪЖ, а не объркано момченце, което си няма ни най - малка представа какво иска от живота. Единственото, което направи, както и при всеки от предишните пъти е да ми напомниш, защо вече нямаш място в живота или сърцето ми. Благодаря ти, че ме улесни още повече и дори не се налага да преразглеждам и обмислям решенията и изборите, които взех и направих. Благодаря ти, за поредното доказателство, което ми даде, че всичко е по старо му. Ти си си същия. Но аз се промених. И отдавна не си ми нужен.

На теб...
Иска ми се да можех да те обичам така, както ти ме обичаше...Но не мога. И ти го знаеш...

На теб...
Каза ми, че си знаел, че всичко ще си остане с приказките, с мечтите. Аз не знаех. Мислех си, вярвах, че нещата, които споделяме имат онази стойност, която аз влагах в нея. Думите ми не бяха празни приказки, а мечтите ми не бяха вятърни мелници. Вярвах в тях. Вярвах в теб. Вярвах, че може да има нас. Жалко, че единственото, което си правел е да мечтаеш заедно с мен.
И знаеш ли кое е ироничното...Искаше да гледам сериозно на случващото се. И аз го направих. Но ти никога не го видя като реалност. Реалността, която беше само на сантиметри разстояние и единственото, което трябваше да направиш е да я сграбчиш и да не пускаш. Както аз нямаше да пусна теб.
И знаеш ли кое е жалкото?! Изгуби единственият човек, който беше на сто и един процента искрен и истински с теб. Единственият, който не те излъга в нито един момент. Който не те заблуждаваше. Който не ти даваше напразни, а реални надежди. Изгуби МЕН!

НА мъжете, които уж ме обичаха...На мъжете, които не обичам!


Липсвам ти?!

Заблуждаваш се, заблуждаваш ме...
Липсва ти присъствието ми.
Липсват ти ръцете ми, които те докосваха, събрали цялата нежност на света.
Липсва ти обожанието ми към теб.
Липсва ти всеотдайността ми.
Липсват ти най - красивите думи, които бяха посветени единствено и само на теб.
Липсва ти усещането да бъдеш вдъхновение...
Липсват ти сълзите ми.
Липсва ти тихата болка в очите ми.
Липсва ти треперенето в гласа ми, когато вече не мога да удържам дъжда в очите ми.
Липсва ти вниманието ми.
Липсва ти чувството да си обичан...от мен.
Липсва ти контрола върху чувствата ми.
Липсва ти да си ми нужен.
Липсва ти да си причината за ударите на сърцето ми и ускоряването на пулса ми.
Липсва ти мисълта, че си единствен и незаменим.

Но аз...Аз самата не..НЕ ти липсвам!

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници