Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Казват, че незаменими хора няма, а в същото време, че всеки е уникален сам по себе си. Не разбирам...Как хем си уникален, хем си заменим?!

Той...той е незаменим. Той е различен. Той е уникален.
И докато преди сравнявах настроящия с бившите...Него сравнявам с мен.
Преди все някой беше по - добър от някой друг, по - красив от предишния, по - извисен... Сравнявах мъжете... Помежду им.
Него сравнявам със себе си...Той е по - добър от мен, по - зрял от мен, по - отговорен от мен. По - самоуверен...Харесва ми. Харесва ми свободата да не дърпам аз конците, да не съм аз водеща в отношенията ни...Харесва ми свободата да съм жена... И не в онзи грозен смисъл, с командир и подчинен. Но най - накрая мога да бъда жена...Мога да играя себе си, а не да изземам ролята на "панталона"....
Има на толкова много да ме научи...
Отношението му към мен, всеки наш разговор, всяка споделена мисъл и секунда заедно ме кара да с развивам емоционално, духовно...Той изважда на яве пълният ми потенциал. Той е стимулатор...за всяко едно сетиво.

Той е незаменим. Защото ме кара да се чувствам така, както никой друг не е успявал. Той провокира най - доброто у мен.

Представете си, че сте насред пустинята...И гърлото ви е пресъхнало от жажда...Онази животоспасяваща глътка вода е НЕЗАМЕНИМА! Също като него...

Представете си, че се давите...И тялото ви потъва в синята бездна...А дробовете ви имат нужда от кислород...Онази единствена глътка въздух е НЕЗАМЕНИМА! Също като него...

Представете си, че сърцето ви е спряло на операционната маса. И имате нужда от силна доза адреналин, която е НЕЗАМЕНИМА! Също като него...

Той е адреналин. Той е живот. Той е наркотик. Той води до пристрастяване. Моята лична марка хероин... Той е незаменим!


Искаш ме. А нямаш право. Не и от благоприличие, разум, заради хората.

Искам те. А нямам право. Да набирам тайно номера ти, играейки си небрежно с телефона.

Искаш ме. И нямаш право. А най - безцеремонно ми го съобщаваш.
Искам те. И нямам право. Да ти пиша мръсни смс-и в нощите, в които всяка моя мисъл все към тебе тича.

Искаш ме. А нямаш право. И в телефона ти съм с друго име.
Искам те. А нямам право. И всички улики и доказателства трябва да ги трием...

Искаш ме. А нямаш право. Трудно ти е да признаеш.
Искам те. А нямам право. И трябва да те крия.

Искаш ме. А нямаш право. Правото да ме обичаш.
Искам те. А нямам право. Правото да бъда с теб по светло и наяве.

Искаш ме. А нямаш право. Защото трябва да избираш.
Искам те. А нямам право. Заради образи и духове от миналото.

Искаш ме. А нямаш право. Морал или пък съвест, както искаш го наричай.
Искам те. А нямам право. Защото си единствения, който нямам право да обичам...

Искам те..и нека бъда лошата. Искам те и нека ме проклинат. Искам те и нека псуват зад гърба ми. Искам те и нека гледат ме с презрение. Искам те и нека да ме сочат с пръст. Искам те, на пук на хорското недоумение...Искам те и не ми трябва чуждо удобрение...
Искам те и няма никого да моля...разрешение от никого не ще поискам!

Искам те....това е всичко!!!



Имам толкова много за казване, а думите ги няма. Не ми стигат, не са достатъчни, за да опишат цунамито, торнадото, бурята от емоции, която ме блъска в границите на съзнанието и разума ми и пределите на сърцето ми.

Чувствам се абсолютен шизофреник. На n - та степен.
Защото те искам толкова болезнено силно, толкова непреодолимо, толкова истински и реално, че чак се страхувам...Не от любовта си, а за сърцето си...
Защото колкото и да не искам да наказвам някой за чужди грешки...колкото и да искам да си оставя психичния и емоционален багаж там, където му е мястото - в миналото, аз все още го влача...Страхът...че ще боли. ОТНОВО...
Защото бих дала много, за да се получи това между нас. Защото в теб откривам себе си. А в същото време си толкова по - различен от мен. Защото ме караш да се усмихвам и връщаш в мен чувства, които не вярвах, че все още мога да изпитвам. Защото не си като другите. Защото си различен. Ти си най - различният и уникален мъж, който някога съм срещала. Най - добрия. Най - зрелия за годините си. Този, който може да ме подчини и овладее опърничевостта ми не със сила, чрез уважението, което носиш и всяваш у другите. Харесва ми. Харесва ми веднъж да съм слабата. Веднъж и аз да съм незрялата, веднъж и аз да има какво да науча...Защото ти изкарваш страни от моя характер, за които преди е нямало основи да се развият...Правиш ме по - добър човек, по - усмихнат, по - щастлив.
Но всъщност няма значение колко много искаш някой, ако той не те иска. Няма значение какво искаш и си готов да дадеш, ако другият не желае да го получи. Няма значение дали ще изплачеш всичките сълзи на света и ще крещиш докато и последната ти гласна струна се скъса...Ако другият няма очи да види, уши да чуе...и сърце, което да отвори именно за теб.
Чувствата не се наливат с фуния. Не се прехвърлят с usb - памет. Не става да бърннеш един диск с чувствата си и да ги инсталираш в нечие друго сърце.
За да се получи е нужна знаимност и отдаденост. Защото ти може да си готов на всичко, но другият да не иска да си мръдне дори пръста за теб. Може да си готов да го обичаш от дъното и дълбините на сърцето и душата си, но той ако не иска именно твоята любов...всичко е безсмислено.
Затова ме е страх...Страх ме, че няма да получа взаимността, за да се получи между нас. Страх ме е, че аз ще се боря за нещо самичка. А сам война е войн, но не и на любовният фронт. Там битката е за двама..Които се борят един за друг. За да има "тях".
Именно страха ми ме кара да искам да се откажа. Да търся малки дефекти, и недостатъци, неправилно използвани думи...нещо, за което да се хвана, за да си отида...За да се откажа...За да не ме нараниш. За да не ме боли...
И всъщност не ТИ...аз съм способна да се самонараня, ако тръгна на смъртоносна и самоубийствена мисия. Защото жените обичаме сляпо...И искаме да се борим, искаме да завоюваме любовта ви..Но любовта или я има или не. И всички битки са излишни и напразни...
Страх ме е да бъда камикадзе. Страх ме е и си търся причини да се откажа...да развея бялото знаме още преди да съм сигурна сложил ли си си ризницата за битката...За нас..за да има "нас"...
Непреодолимо те искам. Също толкова непреодолимо чувството ми за самохранение крещи да си спасявам задника час по - скоро..Преди да стане напечено...Преди да стане твърде късно...
Аз съм в непрестанна битка и диалог със себе си. С това кое искам по - силно...Да те обичам...или да се спасявам. Да изчакам, за да видя дали ще се бориш наравно с мен, или от сега да развея бялото знаме.
Страх ме е...толкова ме е страх. И съм толкова раздвоена...
Защото те искам...толкова колкото не съм искала никой друг през целият ми живот...

В оригиналната приказка на Андерсен за Малката Русалка няма щастлив край... Принца избира друга, а русалката се превръща в морска пяна...

Да бягам сега, когато все още има шанс да се спася или да рискувам, да се превърна в пяна разбиваща се в острите скали на собственото си разочарование и заслепение...
Да пусна ли меча, приготвен за битка и да бягам където ми видят очите...или да дочакам момента, в който ще знам, ще се бориш ли наравно и до мен...или ще се окаже, че битката за двама се е разигравала само в моята глава...

Защото да обичаш, значи да дадеш възможността на някой да те унищожи, вярвайки, че няма да го направи..Нали?!

НАЛИ?!



Постъпките ми - грешни, неморални. Мислите ми - грешни, мръсни. Аз - по - чeрна и от Дявола - грешна, безобразна. В очите им. В очите ви...

Как смея? Как си позволявам? Да! Искам точно него!!!
Малко ли били мъжете? Нали точно вие ми говорите за качество...А той е прекрасен!
Защо точно него? Защото е различен! Защото го искам! Защото е МОЙ!
Защо не взема да се засрамя? А вас, вас не ви ли е срам да сочите с пръст, да съдите, да ме обвинявате?! Да търсите за нещо да се хванете?!
Съвест нямам ли? Не и за вас! Не ви дължа нищо!
Къде ми е морала? А на вас къде са ви обноските?! Обиждайте, псувайте, кълнете. По - грешна в очите ви едва ли мога да стана!
Какво ще кажат хората? Казвайте каквото си поискате! Нямате място в живота ми, нямате място в мислите ми, не ме вълнувате! Аз правя избора, който сърцето ми нашепва, а не това, което вие искате да ми наложите!!!

Нека бъда тази, която не държи на думата си. А вие спазихте ли стотиците обещания?!
Нека бъда тази безсрамната! Поне живея според моите правила и разбирания, а не според чужди очаквания и надежди!
Нека бъда невярната! Която остана вярна до край единствено на себе си!!!
Нека бъда лъжкинята, която изкусно реди думите. За себе си аз знам истината! Знаят я и хората, които обичам! Знае я и ТОЙ! И това е напълно и повече от достатъчно!
Нека бъда онази, която се преструва и умело изиграва роли. Той ме познава. Познава най - добре сълзите ми. Сега се учи да познава усмивките ми. Тези, за които той е виновника!!!
Нека бъда онази, лишена от истински чувства! Но точно вие будите искреното ми съжаление! Той е там, където вие никога не сте били и няма да бъдете. Той разкрива най - дълбоките кътчета на душата ми, докато вие твърдите, че нямам такава! Той държи ключа, в един едничък екземпляр, за сърцето ми. Онова, което бие като стотици църковни камбани за хората, които обичам и остава безразлично, за всички вас, които мразите, плюете, ненавиждате.
Нека бъда лошата! На вас оставям удоволствието да се правите на святи и добри.
Нека бъда онази с грешките. Но аз съм уникална дори в грешките, които допускам! Той го каза, той го потвърди...И ме приема. С всичките ми лудости, странности, ексцентричности и безумия. И заслужава най - доброто от мен!
Нека бъда онази, която не се променя, а си е все същата. За вас няма значение дали ще късам парчета от душата си и ще ви я поднасям с поклон и кралски обноски. Никога няма да ви е достатъчно. Той ли? Той е благодарен и цени всяко малко нещо, всеки дребен детайл. И затова ще получи всичко!
Не ме интересува колко е грешно в очите ви! Той далеч не е грешка! Той е избор! Моят избор!!! А аз....НЕГОВИЯТ!!!

Грешна нека съм, но щастлива! И да си платя съм готова...

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници