Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

"I am proud of my heart.It's played,cheated,burned and broken.. But it still works! "

Но днес имам нужда...Да си направя сметката, да дръпна чертата...И да, една дванадесета част от годината тепърва предстои...Но... :)
Мечтаех да се влюбя. Истински. Изгарящо. Интересно. Изнемогващо. Изпепеляващо. Интригуващо. Завладяващо. Разтърстващо. Получих това, което исках... Влюбих се. Тази любов ми помогна да напиша може би най - красивият си, откровен и искрен пост. Тази любов ми отнесе и главата, и сърцето, и разума със силата на ураган. Опустишетелна като торнадо. Изпълнена със сълзи като наводнение и поройни дъждове. Тежка и трагична - като светкваци и гръмотевици. Разтърси из основи света ми - като земетресение...Тази любов...Абсолютното стихийно бедствие. Исках любов, получих я. Носих я в сърцето си. Слънчева и усмихната, дъждовна, но в края винаги с дъга...
Какво се случи?
Въпрос със повишена трудност. Може би аз сбърках. Може би той. Може би и двамата. Може би го пуснах да си отиде или пък той ме изгони..Или най - типичното оправдание - несходство в характерите. Разминаха ни се пътищата - другото изтъркано клише.
Истината е, че не знам какво стана. Моята гледна точка - не ме обичаше достатъчно, за да ме приеме с недостатъците ми. Не бях достатъчна, за да е само с мен. Да, направих грешки. И не, няма да кажа, че е човешко. Направих ги...и си платих с лихвите.
Благодарение на тази любов, или по - скоро на това стихийно бедствие...разбрах, че имам само истински хора до мен. Обикновено в кризисни ситуации, човек бива изоставен и разбира, че хората до него са фалшиви. На мен ми се случи точно обратното.
Никой не ме изостави...Никой не се отказа от мен и непоносимата ми особа...защото, повярвайте ми, бях непоносима. Тровех живота на всички с отчаянието и мрънкането си...а те, приятелите ми, стоически издържаха, изтърпяха и понесоха...катастрофалното ми поведение. Господи, благодаря ти, за приятелите, които имам...без тях нямаше да се справя...

И най-накрая разбрах,че този - който иска да бъде до мен е до мен ... и без аз да го моля!!!!

п.с. 2010 беше година на Шампанско и сълзи. Не се удавих нито в алкохола, който изпих, нито в океана, който изплаках.
Падах, ставах, падах, ставах... и благодарение на опустошението разбрах, колко силна всъщност съм и мога да бъда!

След всички бури, стихии, наводнения, земетресения, гръмотевици, светкавици, урагани, торнадота...Аз оцелях!

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници