Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."



Say it and I am yours...

"Опитвам се да живея повече за момента...и не правя планове. Не градя мечти в дългосрочен план. И не искам да знам какво ще стане, докато реално не се случи.
Просто...
Даже съм готова на всичко. Готова съм и за варианта да не се получи и след време да не сме заедно.
Не искам да имам очаквания. Защото когато човек има такива и те не се изпълнят...остава разочарован.
Как го правя ли?! Не знам как...сещам се как съм била наранявана и знам как не искам да бъда отново. И знам, че не искам да говоря за брак, деца, дом и т.н. Неща, които са толкова сериозни...и после всичко да пропадне.
Ето от тези мечти бягам. Просто не мечтая по този начин.
Живея за мига. И за след една седмица.
Мечтите ми свързани с него са какво ще правим през уикенда, примерно.
Но не правя планове за след 2-3 месеца или още по - дълъг период...освен ако не е наложително. А досега не е било.
Разбираш ли?!
Не искам пак да строя и после всичко да пропада. Дори с риск да изглежда несериозно от моя страна.
Дори не знам дали някой би искал да се ожени за мен. Не знам дали ще намеря такъв човек в живота си. Който да ме обича такава, каквато съм...Без изключения!
Затова се радвам на това, което имам в момента.
Вчера, докато готвих, усетих, че съм влюбена. Че го обичам...Защото само когато съм така, се старая толкова много и....готвя. Правих мусака. Не съм готвила от много време. Не помня от кога...
Отношенията ни са много хубави. Той е толкова добричък с мен. Помага ми във всичко. Разбираме се, да чукна на дърво, както се казва. Но не мога да позволя прекрасните ни отношения за толкова кратко време...няколко месеца...и едва няколко седмици, живеейки заедно да ми позволят да мечтая по онзи начин. Просто не мога. Защото съм човек. И не искам да ме боли. Както всички останали и аз се страхувам от болката...и се пазя!
Това е..."


Помниш ли..
Бях ти казала... "Ти си ми късал дрехите, сега ти късам нервите..."
А ти ми отговори... "Не ти късах дрехите, защото не можех да си го позволя."

Напоследък ме връхлитат някакви такива спомени, които ме карат да се усмихвам. Миналото напомня за себе си. Ти напомняш за себе си.
И как можеш да твърдиш, че си ме преживял, щом още имаш мои снимки в телефона си :)

Не си ми късал дрехите...А трябваше...Щеше да ти хареса...щеше да ми хареса...Знаеш!

Тук съм...отново.
Пиша. Трия. Пиша. Трия. Защото...пиша за неща, които не чувствам. И не съм себе си. И е някак фалшиво...и трия...
Тук съм! Отново!
Понякога трябва да забравиш какво чувстваш и да си спомниш какво заслужаваш!!!
В мен се появи желание за нови приключения, а джобовете ми са натъпкани с мечтите ми, силната ми вяра и големите ми очаквания.
Наясно съм, че пътят пред мен е дълъг, труден, каменист...Знам, че посоката е неизвестна. Но този път ще стигна там, където си заслужава да бъда. И ще открия нещо, което ще си струва усилията и отделеното време. Нещо, което си струва да бъде видяно, изживяно, запомнено!
Надявам се да сте с мен в това ново вълнуващо странство и търсене, което едва сега започва.
Знам, че няма да е никак лесно, понякога ще ми се иска да пратя всичко по дяволите, понякога ще превързвам коленете си, друг път сърцето си...Понякога ще съм на ръба да се откажа, а друг път ще съм опиянена от желание да продължа. Понякога ще обърквам пътя, понякога няма да разпознавам пътните знаци, понякога няма да се отрази на "my pursiut of happiness", друг път ще има катастрофални последствия. Ще срещам хора, които ще имат за цел да ме съборят мен и надеждите ми, други ще ми подават ръка, трети ще ме носят на ръце, а четвърти ще ме пазят в сърцето си. Понякога фактите и обстоятелствата ще са срещу мен, друг път късмета ще е на моя страна. Понякога живота ще ми се смее ехидно, друг път съдбата ще ми се усмихва. Понякога ще ме е страх от тъмнината, а друг път лъчите на слънцето ще милват лицето ми. Понякога ще хвърлят прах в очите ми, за да не виждам...Друг път сърцето ми ще ме води. Понякога ще плача, друг път ще се смея. Понякога ще си повтарям колко ми е безразлично. Понякога ще боли толкова силно, че ще ми се иска всичко да свърши. Понякога ще съм толкова щастлива, че нищо няма да е в състояние да помрачи усмивката ми. Понякога ще наранявам. друг път ще бъда наранявана. Понякога ще обичам, понякога ще съм обичана. Понякога ще ненавиждам, понякога ще бъда мразена. Понякога...

А когато стигна там, където принадлежа, където ми е мястото...нищо няма да има значение, освен, че си е струвало...всяка жертва, всеки компромис, всяка минута, всека крачка, всяка сълза...

Е, с мен ли сте?!

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници