Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Teжко ми беше, че идваше в сънищата ми, но не заспиваше до мен.
Трудно ми беше, че през деня бе в мислите ми, но никога до мен.
Мъчително беше, че си в сърцето ми, но не усещах пулса на твоето до мен.
Гадно беше, че спомена за теб ме убиваше, а никога повече няма да ...правим общи спомени.
Натоварващо беше, когато усещах парфюма ти, а се оказваше, че някакъв напълно непознат е минал покрай мен, а не ти.
Мъка беше, да се събуждам с мисълта какво е можело да бъде, но никога няма да го изживея...да го изживеем...заедно.
Безумие бе, че търсех в тълпата само едни очи, само една усмивка, но не ги откривах. Защото ти не си там. И още по - безумен бе факта, че търся, знаейки колко далеч си. И колко е невъзможно да те открия...

Тъжно е как някой изпълва нощите ти с кошмари, заради липсата си.
Болезнено е как някой изпълва с празнота деня ти, пак заради същата кошмарна липса.
Нетърпима е всяка мисъл, всеки спомен, за някой, който никога няма да е твой...отново... Непоносимо е дишането, далеч от него. Защото е бил като въздуха - необходим и жизненоважен.
Раняващо е вяко туп - туп, защото знаеш за кого бие сърцето ти, но на него му е все едно. Изпепеляваща е мисълта, че там където си бил всичко, сега не означаваш нищо. Смъртоносно е да обичаш, но да не си обичан...
Как се оцелява след подобна истина?! И как да се изправиш лице в лице с нея, когато това ще те довърши...Как?!

След 94 мъчителни дни, мога да кажа...Вече не ми липсваш.
Аз оцелях. И най - накрая се изправих лице в лице с истината.(продължението на Истината coming soon) Дори я приемам. И мога да я преглътна.
Намерих отговор и на въпроса как се живее с мисълта, че не си обичан... Просто намираш човека, който ще те обича без изключения, без "обичам те, но...", безрезервно и истински...

Аз съм обичана!

.


Ако бях на другия край на света, (а аз съм...)
щеше ли да ме чакаш да се върна?
Ако бях направила непростима грешка, (а аз я направих)
дали щеше ми простиш?
Дали щеше да ме напуснеш? (пускаш ли ме?!)
Ако имаше нещо, което ме обърква,
щеше ли да ми помогнеш
или нямаше да издържиш? (и щеше ли да ти пука?!)
Aз бих ти казала, че те обичам...
Щеше ли да ми кажеш и ти, че ме обичаш? (а щеше ли да го чувстваш?)

Имаш ли смелостта да обичаш?! (твърдеше, че я имаш)
Да усетиш силата на истинската любов?! (ако за теб изобщо е било истинско)

Имаш ли смелостта да обичаш?
Моето сърце бие някакси различно... (но ти заслуша ли се?!)
Иска ми се да ме беше обичал така...


Всеки път, когато исках да науча
дали тези мисли преследват и теб,
аз затварях очи и мечтаех за теб. (с други думи - денонощно)
И бях потънала във възглавницата,
ухаеща на парфюма ти. (която запазих след последната ни нощ заедно)
Правех планове... (за любовта обаче, са нужни двама!)
Само с една картина пред очите ми
и си задавах все същия единствен въпрос (всеки ден, всяка нощ, всяка минута, непрестанно)
Дали наистина имаш...

Имаш ли смелостта да обичаш?! (твърдеше, че я имаш)
Да усетиш силата на истинската любов?! (ако за теб изобщо е било истинско)

Имаш ли смелостта да обичаш?
Моето сърце бие някакси различно... (но ти заслуша ли се?!)
Иска ми се да ме беше обичал така...


Кодово име: Мари, палатка, Марийче, Пиле
Свързва ни толкова много. 12 години заедно в училище. И много повече. Приятелството ни. Тя е от онези хора, които не срещаш всеки ден. Различна, живееща в свят, в който всички са добри. Или поне тя открива винаги положителното. Толкова е красива, че външността й подвежда хората. Мислят я за Барби. Да, тя е невероятна с горещите си кафеви очи, със сладурските си бенки, огнената й, дълга, червена коса. Всяко нейно движение е изпълнено със грациозност. И именно завладяни от красотата й, хората рядко виждат това което се крие зад нея - още по - красивата й душевност. Тя е скромна, мила, раздаваща се. Търпелива и плаха. Но знае какво иска. И не оставя никой да й се кача на главата. Изключително дипломатична. И нежна. Това лято не бях това, което трябваше да бъда. С други думи - приятелка! Съжалявам...Наистина...Никога, никога повече..няма да допусна това отново. Мъж пред теб...Никога!
Нашата песен: Преслава - Нищо друго
Маниак на: обеци

Кодово име: Комши, Шехерезада, Шляпа - шляпа, Слънчо
Тя е...малка, но знае какво иска. За своите 17 години е научила повече за живота, отколкото много "възрастни". Винаги усмихната. Красотата извира от нея...вътрешна и външна. Това плаши хората. Тя е от хората, които не можеш да не забележиш. Отличава се. Със себе си. С характер. С усмивка. Бързо се оттърсва от негативни емоции. Радва се на малките неща. Мрази да върви сама, компенсира го с говорене по телефона. Около нея има една положителна енергия, която те кара да се усмихваш. Обича да спи до късно, ляга в ранните часове. Непукист. Живее за себе си. И е щастлива.
Нашата песен: още не е написана :P
Маниак на: нокти, лакирване, декорации


Кодово име: Герчу, Герчи
Първата ни снимка заедно е правена, когато сме били едва на няколко месеца. Тя плаче, аз се смея. На снимката. От преди 19 години. Тя - комшийка, приятелка, съученичка. Толкова много години. Имали сме периоди, в които комуникацията между нас никаква я няма. Но после всичко сякаш изчезва и все едно не сме спирали да си пишем, говорим, виждаме. Винаги има един малко по - философски поглед върху нещата. И винаги ме приземява. Защото аз хвърча. Много. А като падна...слуша за раните. И ги превързва. Много бури сме преживели, но нито една не се оказа достатъчно силна, за да развали връзката помежду ни.
Нашата песен: Кингсайз - За нея...(помниш ли)
Маниак на: това да си купува нещо постоянно, може да е дребно, но трябва да се купи.


Кодово име: Правилото на трите "S", Самото съвършенство Стела
Тя е вдъхновение и мотивация. Тя е човек, който ще ми бие два шамара, за да се осъзная. Тя би ми казала, колко съм жалка, за да спра да бъда. Тя - моята кучка, с която се гордея до болка. Тя е от хората, които не могат да те оставят безразличен. Или силно ще я ненавиждаш, или силно ще я обичаш. При нея средни работи няма, освен някой среден пръст, който би ти показала, за да те постави на място. За всичко друго е човек на крайностите. Тя е фатална. Високи токчета, черни дрехи, очна линия. И поглед който побърква, но респектира. Знае как да постави всеки там, където му е мястото. С пиперлив език, но сладка муцунка. Директна. Истинска. Искрена, до болка. Човекът, който ме чу най - силно да плача и най - силно да се смея. И двата пъти до истерия. До побъркване. Човекът, който познава сълзите ми. До една.
Нашата песен: Преслава - Нямам право
Маниак на: обувки на висок ток

В живота ми няма случайни хора. Всички са твърде специални. И различни. Уникални сами по себе си. И тук не съм ги подредила по значимост, важност, сила на чувствата ми. Защото са несравними. Уникални сами по себе си.
Общото. Че ме обичат! Готови да ми кажат истината, колкото и да боли. Готови да изслушат всяка моя тирада, да изтърпят всеки мой лигав момент, да изтрият сълзите ми. Да споделят смеха ми. Да ме прегърнат. Да ме обичат такава, каквато съм. И въпреки мен самата и недостатъците ми. Обичат ме! И знам, че винаги ще са до мен, независимо от всичко. Независимо от грешките ми. Независимо от това, че понякога не ставам за обичане...
Обичат ме!
И аз ги обичам!
Толкова ви обичам, че думите не ми стигат. Благодаря на Бог(ако такъв има), че ви имам в живота си! Вие правите деня ми красив и усмихнат. Сърцето ми - обичащо и обичано. Душата ми - благодарна. Вие сте стимул, причина, начин за справяне с всичко. Вие сте моите герои...вие сте...Истински ПРИЯТЕЛИ!
Щом имам вас за мен няма невъзможни неща!
Обичам ви...

Цялостно и тотално обожание. Моят подарък за теб, моето сърце беше твое. За дни го оформи, за една единствена вечер - уби. Откъснато от гърдите ми и поставено в краката ти, тази първа стъпка, която предприе беше най - лошата. Оттогава ти извървя хиляди мили в тишина и кратко внимание. И аз все още имам тези спомени. Но ние никога няма да разберем какви сме можели да бъдем.
Спомняш ли си, когато си говорехме къде ще сме след една година? Спомняш ли си как хвана ръката ми, сякаш никога няма да я пуснеш? Спомни си, защото само това можеш да направиш. Никога няма да създадем друг спомен. Иска ми се да бях умряла в ръцете ти последният път, когато бяхме заедно...за да не ми се наложи да се събуждам без теб днес.

Този път си мислех, че нещата са истина. Ти каза, че са...Какво стана? Ти беше приоритет. Бях ли аз избор?
Оставих те да видиш страна от мен, която не бях показвала на друг преди. Обещанията са само думи, докато не се изпълнят.
Знаеше още отначалото, че всичко, което можех да ти предложа е моето сърце. Съжалявам, че не е достатъчно.
Е, всеки ще върви по своя път. Надявам се, че помниш нещата, които ти казах. Надявам се, знаеш, че всичко казано е искрено, истинско...
Не разбито сърце исках, но дано съм се научила от него. Но не трябваше ли и ти да се научиш от своите грешки?
Не, не мисля това за грешка. Просто мечтаех историята да не завърши така...

ღI wish I had an Angel♥ каза: ходих да снимам
ღI wish I had an Angel♥ каза: в тъмното
ღI wish I had an Angel♥ каза: то бая тъмно :)
ღI wish I had an Angel♥ каза: като няма луна
ღI wish I had an Angel♥ каза: нали новолуние
ღI wish I had an Angel♥ каза: и даже нямаше кой да ме сгази на пътя...
ღI wish I had an Angel♥ каза: толкова пусто беше
ღI wish I had an Angel♥ каза: ни хора
ღI wish I had an Angel♥ каза: ни коли
ღI wish I had an Angel♥ каза: все едно съм във филм на ужасите
ღI wish I had an Angel♥ каза: толкова безлюдно
ღI wish I had an Angel♥ каза: че чак плаши
Тя каза: haha
ღI wish I had an Angel♥ каза: обаче
ღI wish I had an Angel♥ каза: един див заек
ღI wish I had an Angel♥ каза: изкочи от нейде
ღI wish I had an Angel♥ каза: и даже го снимах
Тя каза: :D
Тя каза: clap
ღI wish I had an Angel♥ каза: ама ще ти покажа нещастника утре
ღI wish I had an Angel♥ каза: и си викам
ღI wish I had an Angel♥ каза: е не съм съвсем във филм на ужасите
ღI wish I had an Angel♥ каза: иначе заека би бил зомбиран
ღI wish I had an Angel♥ каза: с кървясали очи
ღI wish I had an Angel♥ каза: и опитващ се да ме гризне
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
Тя каза: haha не може да бъде
Тя каза: :D
Тя каза: аз пък си мисля, че си била
ღI wish I had an Angel♥ каза: що бе
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
ღI wish I had an Angel♥ каза: заека нямаше нож и вилица
ღI wish I had an Angel♥ каза: не се опита да ме нападне в гръб
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
ღI wish I had an Angel♥ каза: даже си избяга
Тя каза: смятай
Тя каза: бахти смотания
Тя каза: филм
Тя каза: haha
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
ღI wish I had an Angel♥ каза: ама имаше храсталаци
ღI wish I had an Angel♥ каза: дето се мърдаха
Тя каза: да не би да е имало вятър
ღI wish I had an Angel♥ каза: нямаше вятър
ღI wish I had an Angel♥ каза: ама за съжаление имаше улични лампи
ღI wish I had an Angel♥ каза: :D
Тя каза: (think)
Тя каза: tstst
Тя каза: развалили филма

p.s. Все някой се намира да ми развали филма...мрън, мрън.


Толкова хубави думи започват със "S" или "С" .
Sun, sex, summer, star, shooting stars :P, sea, sunshine, sunset, sand, smile, sences...
Сладолед, слънце, секс, спомени, снимки...
Толкова важни хора с буквата "С" минаха и минават през живота ми. И всяко едно С. оставя следи...
Следа...още една дума със "С".
Стефан...
Стела...Самото съвършенство Стела. Или с други думи моето правило на трите "С". S.S.S.
Сашето...
Слънчо. Ти си знаеш, мъниче.
Сънчовците...4 на брой, от това лято...и Стенли. Който също е със "С".
Двама от Сънчовците са със "С"...Симеон, Станислав...
Симеон, който ми помогна да си намеря off - бутона.
И Станислав...който ще ми подари пръскаща вода брачна халка. :P
Свилена...която видях две години по - късно, щастлива и сгодена. И ме зареди с невероятно настроение...
Другият Стефан...
***
Ти си поредното "С"...Или по - скоро си "S". Появи се преди 2 години в живота ми, после позачезна. Но понякога се появяваш отново, за да напомниш за себе си...И е сладко. Поредната "с" дума. Този път обаче имам чувството, че ти се иска да се задържиш за малко. Дори сякаш ти се иска да останеш. И е мило.
Мило е, че ми казваш колко съм красива и как ти липсва усмивката ми. Мило е, че въпреки, че работиш извънредно заради онова пътуване до Германия, би намерил време за мен. Мило е как оставяш аз да реша кога и къде за кафето, което само си обещаваме.
Мило е как ми звънна в 12 вечерта, за да ми пожелаеш "Лека нощ". Мило е как след като ти казах да ме оставиш на мира, ти изчака и намери подходящия момент да попиташ как съм, въпреки тъпото ми държание.
Толкова е лесна комуникацията с теб...и приятна. Аз никога не съм била по лесните неща. Отегчават ме. Но снощи се заговорихме със моето съвършенство...Не трябва ли именно ако нещо е истинско да се случва от самосебе си?! Не би ли трябвало да е лесно и нежно?! Да е като дишането. Просто да се случва...
Уморих се да правя нещо, за да предизвиквам хора и събития. Мисля да си взема почивка от влагане на емоции, опити, чувства. Взимам си билет за първи ред и чакам.
Не знам дали ще ми се случиш или просто ще изчезнеш за неопределен период, както го правиш винаги...но ти го правиш, защото аз те пропъждам. И все пак се връщаш.
Няма да те гоня този път. Но няма и да те моля да останеш. Просто ще се оставя на течението да ме отведе на правилното място. С правилните хора...
И не, няма да бързам, за да стигна до някъде. Времето и без това бърза. Само ще ме стигне.
Всяко "С" разтърсва живота ми, без изключения. Из основи. Maybe that's what happens when a tornado meets a volcano....

p.s. Септември...пак "с"...

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници