Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Не изгасям лампите напълно. Искам да те гледам. Искам да гледам как очите ти стават все по-хищни все по-ярки след всяко мое докосване.

Целуваш корема ми бавно и когато се приближаваш до поредната звездичка, я дорисуваш нежно с език...една по една... Изгарям и не мога да контролирам ръцете си. Забивам нокти навсякъде, в раменете ти, дърпам косата ти, извивам се назад и се изпотявам. Само усещам как дъха ти се спуска по врата ми, когато го захапваш страстно.Гледам само напред и не искам да съм хищник, искам да съм само плячка. Така се чувствам с теб и това ми носи едно неразбираемо удоволствие. Завърташ ме и ме буташ назад. Със сила се отскубвам за да мога да сваля тениската ти, за да целувам всичко по теб и да те гледам нахално докато ти ставаш все по-слаб в ръцете ми...хвърлям настрани колана на дънките ти... вече мога да те получа, но ще ти бягам още съвсем малко...

Малко по малко...малко по малко и кожа се допира до кожа..но още е рано...искам да те усещам по-силно и чакам, за да достигна до това...

Хващаш бедрата ми и ме придърпваш плътно към себе си...

Дърпаш косата ми когато си зад мен, увиваш ръце през кръста ми, гледаш извивката на гърба ми, на кръста ми, а аз само извъртам глава, за да те погледна и да те искам още повече. Хапеш ме...буташ ме...затискаш ме с тялото си и запушваш устата ми..а всичко в мен крещи: "Не спирай!"

Изтласкваш ме към стената с ръце притискаш китките ми нависоко, а през рамото ти виждам отраженията ни в огледалото. Вече добре познавам миризмата ти, движенията, знам точно къде и колко те искам. Това не е само плът, това е много повече, защото аз съм те изследвала всеки път. Мога да ти говоря, мога да ти заповядвам, мога да се подчинявам. Защото си ти. Защото с теб е различно. Защото е Нирвана!
С ръце разхвърлям чаршафите,с тяло се преплитам по теб, с дъх разцепвам въздуха на две...

И колко е грешно да те искам пак?!
След всеки взрив те искам още повече... А нощите все някога свършват. И те искам, само теб... Над мен, под мен...В мен! Да накараш всичко в мен да се взриви. Да учестиш дъха ми, да ускориш пулса ми, да ме възбудиш до полуда, да треперя в ръцете ти.
Да ме оставиш без дъх, да спреш сърцето ми за секунда, да ме притежаваш, да те притежавам, а накрая нежно да ме придърпаш в прегръдките си...

Накарай ме да извикам името ти отново...от желание, от страст, от възбуда...с Любов!

Обещавам...
Да спечеля обратно доверието на онези, които съм предавала...
Да не се срамувам от хората, които обичам...
Да не им обръщам гръб...
Да им бъда истински приятел не само в хубавите моменти, но и когато имат нужда от мен...
Да показвам по - често на хората, които обичам, че ме е грижа за тях, а не просто да го изказвам...
Да бъда благодарна, за нещата които имам, борейки се за онези, които искам...
Да оценявам всеки малък и голям жест...
Да говори всеки може, аз обещавам да доказвам...

Обещавам...
Да бъда повече това, което съм, да не се крия...
Да се смея шумно на публични места, без значение кой ще ме вземе за напулно луда...
Да не съжалявам за постъпките си, защото в конкретния момент за мен са били правилните...
Да не обръщам гръб на себе си...
Да не срамувам от това, което съм...
Да бъда по - малко егоист...
Да не съдя прекалено строго и себе си и другите...
Да се уча от грешките си по - добре, отколкото до сега...
Да не драматизирам излишно и да не изкарвам нещата по - сложни отколкото са...
Да бъда по - позитивна...
Да се радвам още повече на малките неща, които живота ми поднася...
Да ценя това, което имам...
Да вярвам повече в себе си в силите си...
Да мрънкам по - малко...
Да не се цупя за щяло и нещяло...
Да бъда още по - търпелива...
Да бъда пестелива...
Да бъда разумна...
Да бъда по - добра...
Да бъда по - силна...
Да се боря до край за нещата, в които вярвам...
Да се усмихвам по - често...
Да продължавам да преследвам копнежите на сърцето си...

Обещавам...
Да потърся някой, който съм забравила... бивш съученик, стар приятел... предишната любов... Само за да видя как са и как върви живота при тях...
Да давам повече усмивки на непознати...

Обещавам...
Да обичам!


Направих го. Исках и го направих. Защото ти не беше там, а аз и нямах намерение да те чакам да се появиш. Всеки път се оправдавам с различни причини, но този път е по-просто от всякога. Исках, имах възможност и го направих. Беше лесно, наистина лесно. Всички знаем, че на повечето им са слаби ангелите, но come on! Не вярвах, че ще е чак като детска игра. Дори не беше нужно да си го пожелая и след два часа го въртях на малкия си пръст. Сега като се замисля, не знам защо точно го направих. Дали е част от някакъв план за отмъщение или защото се чувствах самотна или просто защото обичам да чувствам контрол върху някакви емоции. Върху чуждите емоции. Само да щракна с пръсти и светът ще е мой. Не буквално, но знаеш.. Добре де, в същност, не знаеш, но не това е важното. Виж в какво превърна невинното ми сърце... Събуди чудовището в него. А всичко можеше да е толкова просто.

!Fated to pretend!


И после бавно, но сигурно онова чувство се завръща. Рано или късно. Настанява се в главата ти по възможно най-противният начин и започва да те яде на малки порции. Забива бавно острите си зъби в плътта ти и боли ужасно. После грозно разкъсва парче след парче, докато те гледа нахално в очите. А ти не можеш да крещиш. Защото болката е ужасна. Ужасяваща...
Онова чувство е способно да те убива с години. По малко всеки ден. То се храни от кръвта ти. Порязва те нежно и пие жадно. Капка по капка. Кара клетките ти да гният и плътта ти да се разпада на отвратителни парцали. А ти нямаш сили да се съпротивляваш. Само мълчиш. Иска ти се да изкрещиш всичко и да прогониш чувството. И дори понякога успяваш да отвориш напуканите си устни. Но не успяваш да издадеш нито един скапан звук.

Има неща, които ти се иска да изтриеш от миналото си. И се впускаш в безсмислено търсене на подходящата гума и си готов да платиш каквато и да е цена за нея. Само че цял живот не успяваш да я откриеш и онова чувство продължава да те убива бавно. Чувството, че си изневерил. Някога. Преди време. Преди дори да разбереш, че това е твоят човек. Преди да почувстваш любовта. Преди въобще да усетиш, че искаш да свържеш целият си живот точно с този човек. Преди да научиш, че това е точно онази половина, която липсва в теб.
Жалкото е, че всички тези „преди” нямат значение когато онова чувство се завърне. Те някак не успяват да изиграят ролята на „обстоятелства, смекчаващи вината”. Защото чувството отново се завира в главата ти. Докато лакираш ноктите си в черно. Докато си миеш зъбите сутрин. Докато отпиваш от чашата горещ шоколад. Докато...
То просто се завръща и започва да се храни със съвестта ти.

Онова чувство е най-странното нещо, което ти се е случвало. Понякога те кара да се мразиш и да съжаляваш горчиво за глупостта, която си направил някога преди. Понякога обаче го обичаш силно. И си му ужасно благодарен. Защото онова чувство те е научило да различаваш истинските от фалшивите неща, вечните и тези, които минават за миг през живота ти. То те е научило да правиш разликата, да разпознаваш любовта измежду всички глупости, които приличат на нея. Научило те е как след много грешки, да усетиш точно от какво имаш нужда, за да спреш да се луташ. Завинаги.


...

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници