Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Опитвам...Наистина!
Да забравя...
Да съм си самодостатъчна...
Да се усмихвам...
Да бъда позитивна...
Да вярвам...
Да мечтая...
Да не плача...
Да се съвзема...
Да продължа напред....
Но!
Как да се науча да дишам нормално отново, без да боли, след като липсата ти е равносилна на липсата на кислород?!
Как да забравя какво сме имали?! Разговорите в скайп, по телефона, на живо...Нощите и дните прекарани с теб. Моментите, в които се чувствах най - щастливият, най - обичаният, най - желаният човек...Миговете, в които спираше дъха ми...
Как да съм си самодостатъчна, като ти беше моята половина?! Цяло на две как се дели?!
Как да се усмихвам, когато всяко нещо ми напомня на теб?! Как да се усмихвам, когато ти беше причината за усмивката ми?!
Как да вярвам и защо да се надявам, че ще срещна друг след като не искам друг, освен теб?!
За какво да мечтая, когато мечтите ни бяха преплетени в общи такива?!
Как да не плача, когато все още ми пука? Когато боли толкова силно и разкъсващо?! Когато не си до мен или си, но знам, че ще си тръгнеш?
Как да повярвам, че всичко ще бъде наред, когато нищо не е наред?! Как да бъда отново себе си, след като ти дадох всичко от мен?!
Как да не мисля за всичко вече изгубено, когато спомените са всичко, което имам?!
Как да продължа напред със живота си, след като ти беше моят живот?!
Tell me?!
HOW???



Всичко си има начало и край. С изключение на кремвиршите. Те си имат два края. Или ако си оптимист може би две начала.

Всичко си има времева граница. Начало. Край. Старт. Стоп. Плюс. Минус. От плюс безкрайност до минус безкрайност.
Аз съм до тук. Не защото не те обичам. Не защото не си всичко за мен. Не защото съм спряла да чувствам това, което чувствам вече 10 месеца.
Нито ще се оправдавам, нито ще се обяснявам на дълго и на широко. Нито ще те обвинявам, нито ще се самообвинявам.
Понякога просто не е писано. Понякога просто хората не са един за друг или ако са може би са се срещнали в грешно и неподходящо време. Понякога просто не се получава колкото и да се опитваш.
Боли...
БОЛИ, разбира се!!!
От безсилие да промениш ситуации, хора, събития.
А и всъщност нямаш право да променяш никой. Или го обичаш такъв, какъвто е или не. Всякакви опити за промяна са напълно излишни.
Не се предавам, не се отказвам да се боря. Просто реших да приема истината и да се примиря с нея.
Не обвинявам никой. Просто или е било писано, или е трябвало така да се случи.
---
Какво следва?!
Да се науча:
Да дишам отново, без това да ми причинява физическа болка.
Да се събуждам не с мисълта за теб, а с любопитство какво ли ме очаква през деня.
Да заспивам не с мисълта за теб, а с усмивка от преживяното през деня.
Да се събера...така, че отново да съм цяла.
Да съм си самодостатъчна и щастието ми да зависи единствено от мен.
Да не плача.
Да не си представям аромата и кожата ти и какво е чувството при допира ти с моята.
Да се усмихвам повече.
Да бъда позитивна и положителна.

ДА СЕ НАУЧА ДА ЖИВЕЯ без теб....

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници