Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."


Не пиша...Просто не мога. Думите са ме напуснали...Както всичко в моя живот.

People always leave...

Мислите ми все още препускат така бясно и неуморно, но сякаш не смея да ги напиша. Страх ме е. Страх ме е да се изправя срещу истината.
Истината, че просто не е същото. Да, може би било дори по - хубаво. Ако му позволях да излезе на яве. Но аз си обичам константите. И не ми трябва по - хубаво или по - добро. И знам колко безсмислено и налудничево звучи всичко. Така се и чувствам...лишена от смисъл, разум и логика. И луда. Напълно побъркана.
Страх ме е да изрека истината на глас. А какво остава пък да я напиша.
Написаното е като договор, клетва, обещание. И няма връщане назад. А думите и крясъците в главата ми ги давя в тишина. и песни...Песните, които ме разболяват.

Защото се справяш прекрасно с облаците, Джейкъб, но не можеш да се бориш срещу затъмнение...Най - дългото затъмнение в живота ми. Имам си моето лично слънчице. Но в мига, в който се скрие от хоризонта, мракът напомня за себе си. Силно и болезнено. А аз се взирам в него все по - концентрирано, все по - усърдно, все по - отчаяно...но те няма. все едно никога не си съществувал...It`s a lie...


Първи път...Отхвърляш ми. Заето.
Сърцето ми пулсира.

Втори път...Отхвърляш ми. Заето.

Дишането ми се учестява.

Трети път....Отхвърляш ми. Заето.


С тонът "заето" и ударите на сърцето ми композираме мелодия....


Поне си спомних как да чувствам отново...


"Have you ever been in love? Horrible, isn't it? It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens your heart and it means someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses. You build up this whole armor, for years, so nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life...

You give them a piece of you. They don't ask for it. They do something dumb one day like kiss you, or smile at you, and then your life isn't your own anymore. Love takes hostages. It gets inside you. It eats you out and leaves you crying in the darkness, so a simple phrase like "maybe we should just be friends" or "how very perceptive" turns into a glass splinter working its way into your heart. It hurts. Not just in the imagination. Not just in the mind. It's a soul-hurt, a body-hurt, a real gets-inside-you-and-rips-you-apart pain. I hate love. "

Neal Gaiman


-Какво да направя, за да бъдеш най-накрая моя?
-Донеси ми луната от небето!

-Луната?

-Аха!

-Истинската луна?

-Именно!

-Ще ти я донеса, обещавам!
*
(*откъсът е взет от
тук . Специални благодатности към Gloxy-Floxy)
Тогава принцът тръгнал на дълъг път. Трябвало да намери и свали Луната. Неговата принцеса беше дала думата си. И принцът мечтаеше за деня, в който принцесата най - накрая щеше да е негова.
Решил да се изкачи на най - високия връх на Земята, точно в полунощ, при пълнолуние. Тогава щял с лък да уцели Луната и тя щяла да падне. Катеренето било продължително и трудно, но мисълта за принцесата поддъжала принца бодър и щастлив. Най - накрая достигнал заветната цел - върха на най - високата планина. Било точно в полунощ, при пълнолуние.
Но Луната изглеждала все така далечна и недостижима. Стрелите му не могли да я уцелят...

С леко отчаяние принцът помолил ангелите да го извисят над Земята, за да успее да свали Луната за принцесата. Ангелите веднага му се притекли на помощ, но Луната все била така далечна и недостижима. С болка в сърцето и посърнало лице принцът седнал на един камък и заплакъл. Луната го съжалила и с любопитство му казала:
- Първо ме целеше със стрелите си, после ме гъделичкаше с крилата на ангелите, а сега плачеш. Нищо не разбирам.
- Исках да те сваля, Луна. Но виждам, че е невъзможно. - изхлипал принца. Сега никога няма да бъда с принцесата.
- Разкажи ми всичко. - отвърнала Луната.

- Аз се влюбих в най - красивата принцеса на Земята. С най - красивите зелени очи, най - меката и лъскава коса, най - белите зъби и най - прекрасната усмивка. Но тя каза, че ще е моя само, ако й сваля Луната. - отчаяно отговорил принца.

- Наистина ли я обичаш толкова много, колкото казваш? - въздъхнала Луната.

- Обичам я и много повече, но думите не са достатъчни, за да опишат силата на чувствата ми.

- Тогава идвам с теб! - казала Луната.

- Но как така? - попитал изненадано принца.

- Луната не може да бъде свалена със сила. Но мога сама да реша да те последвам и ще го направя заради чистотата на чувствата ти.
Принцът отново се изпълнил с надежда и се усмихнал! Нарамил Луната на гръб и се запътил отново към царството на най - красивата принцеса. По пътя го срещали много други принцеси и заслепени от красотата на Луната го умолявали да избере тях. Вричали му се във вечна вярност и любов, обещавали му замъците и богатствата си, но нищо не можело да го накара да размисли. В сърцето му имало място само за принцесата.

Когато пристигнал в царството, светоотразителната способност на Луната почти била изчезнала и тя не светела така силно. Принцът се притеснил и уплашил.
Попитал Луната:
- Аз ли те повредих? - плахо и виновно.

- Не, принце. Аз мога да отразявам светлината на Слънцето, но също така и любовта, сияеща във две сърца.

- Значи когато сме при принцесата ти ще засияеш отново? - попитал принца.
- Разбира се.
Стигнали пред портите на замъка, а принцесата се показала от прозореца на най - високата кула.

- Къде ми е Луната? - попитала принцесата.

- Ето тук, на гърба ми. - посочил принца.

- Този голям, мръсен камък ли? - изсмяла се принцесата.

Принца се обърнал и видял напълно угасналата Луна. Принцесата го изгонила и му казала да не се завръща, докато не й донесе истинската Луна.
Принца, нещастен и угорчен, попитал Луната:
- Защо ме излъга?
- Не съм те лъгала.
- Тогава защо не засия?

- За любов са нужни двама! - казала мъдро Луната.

Съсипан принцът се скитал безцелно из кралствата, но на гърба си все още носел Луната. Той я беше поискал и сега тя беше негова отговорност. Уморен, със скъсани дрехи и прегладнял, залитнал на една от улиците в поредното кралство. Тогава усетил нечия ръка, която го хванала точно преди да падне. Надигнал глава и видял две топли, кафяви очи. И в същия миг бил заслепен от силна светлина.
Луната за пръв път светела толкова силно...


Вдъхновена от един от красивите блогове, които чета реших да разкажа за мен...без маски, грим и очна линия. Без фалшивите усмивки и добре подготвените и обмислени отговори на въпросите, които често ми се задават...
Аз...

...ненавиждам оранжево. Изпадам в тих бяс при вида на този цвят. От там може би идва и нехаресването на портокали. Няма сила на света, която да ме накара да ям портокали. Но през последната година се научих да пия портокалов сок. Нищо против мандарините и грейпфрутите. Даже много си ги обичам.
...съм човек на настроенията. Най - лошото е, че не аз контролирам емоциите си, а те мен. Така и не се научих ги командоря.

...винаги пиша във Скайп - настроението ми нещо, което е предназначено за някой. Никога безадресно. Но рядко си признавам...Как да си призная, ако ако ми стискаше, нямаше да го пиша в настроението си, а щях да го напиша, на който трябваше.
...съм безусловно и неизбежно обсебена и пристрастена към шоколада. Промишлените количества не са никакъв проблем за мен и мога постоянно и ежедневно да си похапвам шоколаденичко.
...мога да съм безкрайно и грубо цинична. Качество, което ме дразни у другите, но често използвам като оръжие, когато се чувствам застрашена.
...мога да бъда откровена до болка. Казвала съм неща, които не всеки би се усмелил да изрече на глас. Това често е в мой минус, но...такава съм си.
...съм разочаровала хора, които не са заслужавали.

...съм много щедър човек. Мога да изхарча всичките си пари за някой друг или с някой друг, дори и парите да са били предназначени за друго.

...плача дори на анимационни филми. На всякакви филми. И не ме е срам да си призная...

...искам да срещна човека, с който след 50 години все още ще се гледаме влюбено, държейки се за ръце.

...вярвам в силата на положителната мисъл, но често в главата ми се въртят черни мисли.

...често сънувам кошмари.

...страдам от безсънние, в нощите, когато кошмарите решат да ме освободят от присъствието си.
...обожавам баща ми. Имам най - страхотния тати на света. Не знам какво бих правила без него и често звъня в къщи, за да се уверя, че е добре. Той е човека, който вярва в мен безпрецедентно много. Винаги ме подкрепя и уважава решенията ми.
...ненавиждам жената, която ме е родила.
...имам най - красивата червенокоса приятелка на света. И дори и да се изруси, както си го мисли, аз пак ще я обичам.

...много лесно се доверявам и вярвам на хората.

...бързо прощавам. Почти всичко. Единствено не мога да простя на някой, който изтрих от живота си, завинаги.

...имам слабост към парфюмите със сладки аромати.

...обожавам две от чашите си за кафе.

...имам сестра, която също много вярва в мен. Живота ми без нея нямаше да е същия.

...понякога си говоря сама, най - често в банята...

...често изговарям на глас чувствата си.

...трудно сдържам сълзите си, ако ми се плаче. трудно сдържам смеха си и често това ескалира до истеричен, силен смях.

... завършвам всеки разговор с баща ми с думите: "обичам те". Искам да знам, че ако нещо се случи - на мен или него, то това ще са последните думи, който ще е чул от мен.

...държа хората, които обичам да са наясно с чувствата ми. Опитвам се да доказвам любовта си.
...имам проблем с търпението и чакането.
...рядко изтърпявам да пазя изненади. Ако имам подарък или ще се изтърва, че съм купила нещо или ще го дам преди да е дошъл празника.
...обичам да се занимавам с ноктите си. Никога не са дълги, защото се чупят, но пък аз все ги рисувам и лакирам. Това ме отпуска.
...мечтая за работа, която ми позволява да пътувам по света.

...имам нужда от някой с характер, сила и амбиции.

...обичам да бъда прегръщана...много, много.
...имам лошо самочувствие, изградено от отношението на някои хора към мен.
...не харесвам носа си и един ден ще го оправя.

...не обичам да се снимам. Абсолютно нефотогенична съм.

...имам нужда да бъда обичана.
...трудно заспивам нощем.
...за да заспя гушкам една възглавница и така спя. Не мога да спя по гръб. Имам чувството, че съм на кораб и страдам от морска болест.

...имам прякори като Теди Бери Мечи, Теди Беди, Брум - Брум...
...някой, някога ме наричаше принцеса.
...често съм била прехласната несподелено в някой.
...трудно вярвам в себе си.
...рядко приемам, че съм победена и трудно се отказвам. Настоятелна и инатлива съм
.
...избухвам за дреболии.
...държа много на това хората да си спазват уговорките и да идват на време.
...често се изявявам в ролята на слушател и опитвам да помагам на другите. ...ако една песен ми влезе под кожата, мога да я слушам с дни без да ми омръзне.
...вярвам, че мечтите се сбъдват.

...лесно се привързвам към хората.

...страх ме е от смъртта. И не от моята собствена, а от тази на хората, които обичам.

...Пепси е номер едно. Кола пия при липса на Пепси.
...често имам чувството, че пропилявам дните си.
...хвърлям се с главата надолу и често падам. После ставам и забравям за падането. Допускам същите грешки отново и отново. За това е виновна късата ми памет.

...имам страст към плюшените мечета и често се изживявам като плюшено полярно мече.

...отказвам да приема, че пораснах. Аз все още съм дете!

...обичам балони!
...косата ми всеки ден е различна. Никога не застава на едно и също място два пъти. Стилизаторите за коса издържат час, преди косата ми да ги надвие...


п.с. На прочелите, честито. Вече би трябвало да ме познавате по - добре. Сигурно има и много друго за казване. Но това ми хрумна...

Тази нощ ще чуваш нечие друго очестено дишане и други нечии стенания.
За мен ще бъде трудно да си поема въздух и единствено сърцето ми ще стене почти безшумно...
Тя ще ти говори тихо, ти ще чуваш моя глас.
Тя ще гледа тебе, за тебе съществува само мрак...
Тя ще те докосва, но усещането няма да е същото...
Тя може би е невероятно красива, но ти имаш очи само за мен...
Тя може би се смее като ангел, но пак ти липсва моя смях...
Тя може би ще е прочела Кама Сутра и ще владее чудни номера, но ще ти липсва нещо друго...Сливането ни душа в душа...

Тази нощ при тебе легна друга,
но тайно ти се искаше тя да бъде аз.
Двамата лежахте и се гледахте
но спомени напомняха единствено за нас.

Тази нощ при тебе легна друга,
но беше трудно да заспиш.
Въртеше се нещастен ту наляво, ту надясно,
но никъде не ме откри.

Тази нощ при тебе легна друга,
при мене - чувство за вина.
....

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници