Нищо не знаеш...

"Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."

Понякога правим грешки. За момента не ни се виждат такива, напротив. Някои неща изглеждат толкова правилни, сякаш има някаква логическа последователност. И човек се остава на течението. И се поддава на изкушението. Някъде там, тихо един глас се обажда от време на време, шепнейки. Почти не го чуваш, но знаеш какво ти казва. Нещо не е съвсем правилно. Нещо не е съвсем редно. Нещо няма да свърши добре. Но ти си тананикаш, защото не ти е притрябвало нещо шепнещо. А и ако беше толкова лошо, нямаше ли гласа да крещи със всичка сила?
Стъпка по стъпка, тананикане след тананикане си приспал гласа. И той не се обажда. Пълно мълчание. Ако беше грешно, толкова лесно ли гласа би се отказал? Би ли заспал толкова бързо?
На крачка от грешката, от изкушението, от недобре обмислено решение...Прегрешение.
Вече си там. И действаш. И как може да е грешно, когато тялото ти, душата ти, сърцето ти, цялото ти същество желаят нещо толкова силно? И вече си на ръба. Остава само да скочиш. И скачаш. А гласа се буди с писък.
- Защо, по дяволите, крешиш след като скочих? Къде беше досега?
- Ти ми каза да млъкна....
Ти си там. В действието. първа сцена, втора, трета. А изкушението те е прелъстило. Но знаеш колко грешно и неправилно е всичко...И съжаляваш. Всяко движение, жест, въздишка...толкова неправилни, толкова сладки. Не можеш да спреш. Нямаш контрол над себе си. Но гласа има контрол над съвестта ти. Тя те разяжда, разгражда, топи. И двете чувства на удоволствие и на вина се сблъскват. Разбира се първото води убедително. И крещиш на ум: Млъкни! Млъкни!
Отново тишина..Само тишина. И твоите стенания. И неговите...или нейните...

Грешката е в миналото. Гласа проговаря отново, а ти знаеш, че нямаш право да го караш да замлъкне. А и този път нямаш смелост да го пратиш по дяволите. Саморазрушение, гняв, обвинения и чувство за вина.
-Къде ти беше акъла, за Бога?
– Иска ми се да знаех...
- И него ли приспа?
- Не, просто го изключих.
- А сега?!
- Болка...

След време съвестта престава да те гризе отвътре, почти дори не хапе. И могат да минат дни, седмици, месеци и дори години, в които изобщо да не мислия за грешката. Хубаво си я натъпкал нея и спомена в най - долния и най - претъпкания шкаф на съзнанието ти. Най - отвътре. Без шанс да излезе навън.
Понякога обаче се случва нещо напълно неочаквано, непридвидимо и независещо от теб. И спомена за прегрешнието изплъва на повърхността със скоростта на светлината. Да, беше заровена дълбоко, на дъното. Но всичко се променя за секунда...дори за части от секундата. И гласа проговаря...
Угризения и съжаление...
- Как можах? Къде ми беше главата и защо не я използвах по предназначение...
Да, гласът ще замлъкне след време. Този път може дори да го пратиш в сейф със тройно заключване. С надеждата да не се появява отново...Никога...
...до следвашия път...


п.с. Червеният ми балон беше издухан от парещи и грешни спомени...в процес на преспиване на съвестта.


-Днес си мислех за нещо...Сетих се... - спрях за миг и затаих дъх.
Той ме погледна въпросително и подканващо.
- Мислех за нощта, в която те напих. Или по скоро се правеше на пиян. Беше забавно.

- Сега какво? Трябва да си кажа, че съм се преструвал ли?

- Най - накрая ще си признаеш!

- Съзнателно не бих изневерил. Ти си прецени дали съм бил пиян.
- Не се сетих за това.
- Друг е въпросът, че може би съм искал да се напия.
- От мъка по Д. ли?

– Не! Исках да видя дали ще се възползваш...

- Да, бе, сигурно. Просто си искал да се бъдеш използван.

- Това е почти същото. Както и да е. Сигурен съм, че ти е харесало.

- Кое ми е харесало?

- Вечерта.

- Как така не ми каза, че ми е харесало да те накарам да изневериш на Д.?

- Това би ти доставило най - голямо удоволствие...Да изневеря на друга заради теб!
- Сякаш не би го направил отново...

- Всичко бих повторил с теб!

27.10.2009

Oh, Lord!


You are still lovely and you became even sweater...
Isn’t this unexpected meating the sweetest thing that happend?!
And while my heart is looking at you it feels so nice.
Tell me- how are you?

You are still the same, you haven’t changed.
You are seducing my heart incerdibly strong
Your heart is still a little child.

Assure me- how are you?

We are remembering our old paths,
swinged by the passion
Why did we become so distant and how could we forget those dreams?
One night is still waiting for us, but the days separated us…
Oh God, let us to be together again!
And let us stay forever together and in love!
Oh God let us continue, oh God let us continue…

Oh God, if we could return the love that existed
and all most beautiful things from the past
Oh God if we could return….

I love you…I love your eyes when they are talking to me.
And the way they are drawing that smile.
Keep your head high so I would cry.
You own the whole world...

I love you…yesterday, today and tomorrow!
You have no idea how much I miss you...

It is hard to have in my life this kind of memory

which is more precious than the world...
p.s. Бледият ми, червен балон е изгубен в черно - бели спомени...



Треперя при мисълта, че ще те загубя,

няма начин да те забравя.
Няма да се предам, ще се боря
да те задържа.

Трябва да те накарам да проумееш,
че на една голяма любов искаш края.
Мечтите ни искаш да предадеш...
Ще съжаляваш.

Да, аз направих жертва огромна,
а от теб ни дума дори
за благодарност.

Да, виждаш ме като твой враг,
но аз бях твоят най-близък човек
и ще остана такава докато съм жива.

Сега дай ми да пия,
от теб да бъда погубен.
Отровата запáзи ти
за мене.

Сега дай ми я изцяло
острата болка пронизваща,
да си спомня колко много страдах
за тебе.

Искам винаги да помниш едно нещо:
опасна игра е любовта.
Ще паднеш сама в капана, който залагаш
и много ще страдаш.

В какво, кажи в какво ме виниш
и не ми повярва изобщо,
че така много те обичам?

Сега дай ми да пия...


Най - накрая нещо графично от мен...



Иска ми се просто седмицата да свърши. Не мога да понеса повече....а не всичко е свършило.
Искам да имам няколко дни, в които да съм напълно сама, напълно изолирана от света и да си бездействам. Без никой да прекъсва тишината, уединението, мислите ми. Искам да си поплача. Не мога. Не мога да си го позволя точно сега. Нямам време да плача...и някак си ако се отдам на емоциите си може и да не избутам четвъртъка и петъка. Иска ми се да пусна на воля бесовете, които ме разкъсват отвътре. Искам да дам карт бланш на музата да ме вдъхновява, а аз само да пиша без спиране. Защото имам история, която чака да бъде разказана. Но не и тази седмица. Още два дни..само още два дни...а в понеделник всичко ще започне отново... Дано си струва...


п.с. сдобих се с нов цвят на косата. Много съм щастлива от резултата.
п.с. червеният ми балон се опитва да оцелее. Ще видим дали начинанието ще се увенчае с успех...


You treat me just like another stranger..
Well it's nice to meet you sir..
I guess I'll go..
I best be on my way out..


Вчера бях на едно общо събиране. След като срещата приключи, едно от момичетата, които присъстваха започна да свири...на пиано. По време на срещата изобщо не бях забелязала музикалният инструмент..Но когато чух мелодията настръхнах. Това е една от най - хубавите мелодии, които някога съм чувала:

И си спомних нещо. Преди няколко месеца осъзнах, че искам да се науча да свиря на пиано. Ето ме тук, може би 4 месеца по - късно и какво...Нищо не съм направила по въпроса.
Това трябва да се промени. какво значение има, че няма да стана музикант или, че може би за някои съм прекалено стара с моите 19 години. Аз ще се науча.
Предлагам всеки да си направи списък с нещата, които иска. И да дава отчет веднъж месечно докъде е стигнал с целите си и желанията си. Кое е реализирал или е на път да осъществи. Докато мечтите ни не станат реалност...

Ето го моят скромен списък, който със сигурност ще допълвам.

1. Да събера пари и да си купя йоника.
2. Да се науча да свиря. (не като гений, но все пак да мога да изпълнявам поне 3 произведения)
3. Да се науча да шия на машина.
4. Да се запиша на някакви танци. Защото ми се танцува.
За осъществяването на всичко това ми трябват и пари, разбира се. Това е също цел. Събирането на достатъчно за сбъдването на желанията.


А вие? Ще опитате ли да реализирате нещото, за което сте мечтали? Можете, стига да се усмелите!
Предизвиквам ви!

Пиша. Наистина. Пиша буквално цели страници...и ги изписвам отгоре до долу. Пръстите на лявата ми ръка бяха цяла седмица в мастило. Тъмно, синьо и трудно за изтриване...Нямах компютър. И сега когато имам, всички страници трябва да се превърнат в символи, съхранени в .doc file. Пише ми се, и има за какво. Идеите и мислите ми препускат бясно една през друга.
Навсякъде виждам ангели....Имам чувството, че превземат света...

п.с. Нещо, което прочетох и ми хареса...
I gave you my heart but you didn't love me enough to cut the chains and take it.



"И така лъвът се влюби в агнето ... Какво глупаво агне ... Какъв извратен, мазохистичен лъв. ... "

It is a dangerous love affair...

Voici mon secret...

Моята снимка
Sweden
Обещавам, Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Последователи

Възникна грешка в тази притурка

Из чуждите дневници